Исторически изследвания сочат, че той е присъствал на трапезата още на древните египтяни, траките и наистина е бил последната храна на Исус.
Лимецът е с проста генетична структура, съставена само от 14 хромозоми.
Сравнен с хибридните сортове пшеница, еднозърнестия лимец е с 2 пъти по-високо съдържание на витамин А, притежава 4 пъти повече бета-каротин, 4 пъти повече лутеин и 5 пъти повече рибофлавин.
Изследвания сочат, че Лимецът е с над 30% по-високо съдържание на манган, цинк и магнезий в сравнение с модерните сортове пшеница.
Той е алкална храна и не предизвиква киселинни реакции в организма.